При приготвянето на работни разтвори най-важното е правилното определяне на дозите, които винаги са посочени върху етикетите на продуктите или в придружаващите ги инструкции, може да се консултирате и с агроном. Течните продукти обикновено са обозначени в проценти, милилитри или литри на декар, а прахообразните – в грамове на декар. Също така обикновено има насоки и за концентрация на работния разтвор. Например 0,2% разтвор означава 200 mL или 200 g на 100 литра вода, а 0,75% разтвор означава 150 mL или 150 g на 20 литра вода. При изчисляване според площта е важно да се съобрази дозата на декар с реалната площ, която ще се третира. Ако дозата е 200 g на декар, а площта е 100 квадратни метра, необходими са 20 g, а ако дозата е 200 mL на декар и площта е 500 квадратни метра, необходими са 100 mL от продукта.
Формула: % работен разтвор = (обема на продукта / обема на общия разтвор) * 100
Пример: 0,2%=(0,2 L/100 L вода)*100 или 0,75%=(0,15 L/20 L вода)*100
Когато продуктът съдържа микроелементи и е необходимо да се определи количеството им в даден обем, например 200 mL, изчисленията се правят според процентното съдържание. Нека за пример вземем продукт с 9% бор. Тогава 0,2 литра по 0,09 дават 0,018 литра или 18 mL бор, които при плътност 1,20 g/cm³ се равняват на 21,6 g. Така може точно да се определи количеството на всеки елемент в работния разтвор.
Концентрацията може да бъде изразена по няколко начина като обем към обем – v/v, маса към обем – w/v и маса към маса – w/w. Плътността е основният параметър, който позволява преобразуване между v/v, w/v и w/w. Тя показва каква маса има даден обем от продукта и позволява обемите да се превръщат в маси и обратно, чрез формулата: 𝜌=маса/обем.
Например, ако на опаковката пише 10,3% w/v бор, а в брошурата 9% w/w, това е едно и също количество, защото 10,3 разделено на плътност 1,14 дава 9% w/w, а 9 умножено по 1,14 дава 10,3% w/v.
Има ли значение температурата на водата?
Температурата на водата и климатичните условия оказват силно влияние върху разтварянето, стабилността и ефективността на торовете и препаратите. Например калциевият нитрат се разтваря около два пъти по-бързо при 25 градуса, отколкото при 10 градуса. Магнезиевият сулфат се разтваря трудно в студена вода и може да остане като кристали дори след продължително разбъркване. Някои фосфорни торове като MAP и MKP се разтварят добре при умерена температура, но значително по-бавно при студена вода. При много студена вода под 10 градуса разтварянето на соли е значително по-бавно, някои вещества се утаяват, образуват се кристали и разтворът става нехомогенен, което може да доведе до запушване на дюзи, капкообразуватели или филтри.Студената вода забавя и химичните реакции, които са необходими за пълното разтваряне на някои торове, особено на магнезиевите и фосфорните. При прекалено топла вода над 35–40 градуса някои торове могат да променят химичния си състав, да реагират помежду си или да загубят активност. Органичните продукти като аминокиселини, хуминови и фулвокиселини, екстракти от водорасли и биостимулатори са особено чувствителни към високи температури, които могат да разрушат активните вещества. Високата температура ускорява и изпарението, което може да промени концентрацията на разтвора, особено при открити съдове или при продължително престояване.
Климатичните условия също влияят върху ефективността на работните разтвори. При горещо и сухо време растенията затварят устицата си, което намалява усвояването на листните торове. При много висока влажност рискът от изгаряния намалява, но се увеличава вероятността от развитие на болести, ако разтворът остане дълго върху листата. Вятърът може да доведе до неравномерно покритие и загуба на част от разтвора. Затова е препоръчително пръскането да се извършва при умерени температури между 18 и 25 градуса, рано сутрин или късно следобед, когато въздухът е по-хладен, има слабо движение, влажността е най-висока и при липса на силно слънце, което намалява стреса върху растенията и подобрява усвояването.
Разтворимостта на торовете зависи и от качеството и произхода на суровините. Някои форми на фосфор се разтварят по-бързо от други, калциевият нитрат се разтваря лесно, докато магнезиевият сулфат изисква по-топла вода. Органичните продукти имат различна разтворимост според вида на суровината и начина на производство. Всички тези фактори трябва да се вземат предвид, за да се получи хомогенен и стабилен разтвор, който да не създава проблеми в техниката и да осигурява максимална ефективност.
При фертигация е важно да се използват торове с висока разтворимост и стабилност, за да се избегне утаяване, което може да запуши капкообразувателите. Температурата на водата е критична, защото студената вода забавя разтварянето, а прекалено топлата може да промени химичния състав на някои торове. Климатът също влияе върху ефективността на фертигацията. При горещо време растенията усвояват повече вода, което ускорява движението на хранителните вещества, но може да доведе до по-бързо измиване в по-леки почви. При по-хладно време усвояването е по-бавно и дозите трябва да бъдат съобразени с това. Фертигацията позволява адаптиране на храненето към тези промени, което я прави изключително гъвкав и ефективен метод.
Защо е добре да знаем pH на почвата и на разтвора?
Освен температурата, pH на водата е един от най-важните фактори за стабилността и усвояването на хранителните вещества. При високо pH над 7,5 фосфорът може да се утаи под формата на неразтворими фосфати, което намалява неговата ефективност. Калцият и магнезият също могат да образуват утайки при алкална вода, което води до запушване на капкообразуватели и намаляване на достъпността на елементите. При твърде кисело pH под 5 някои микроелементи като желязо, манган и цинк стават прекалено подвижни и могат да достигнат токсични концентрации. Оптималното pH за повечето торове и препарати е между 5,5 и 6,5, където разтворимостта е най-добра, а рискът от утаяване е минимален. Корекцията на pH е важна част от подготовката на работния разтвор, особено при фертигация.
Може ли да смесваме различни торове в един разтвор?
Смесимостта на торовете и препаратите е друг критичен фактор. Някои вещества не трябва да се смесват, защото реагират помежду си и образуват утайки или губят активност. Калциевите торове например не се смесват с фосфорни и сулфатни торове, защото образуват неразтворими соли. Медните препарати не се комбинират с продукти, съдържащи аминокиселини или органични екстракти, защото медта може да ги денатурира. Алкалните разтвори не са подходящи за смесване с повечето инсектициди и фунгициди, тъй като ги разграждат. Затова винаги се прави тест за смесимост в малък съд, преди да се приготви голямо количество разтвор. Важно е и спазването на правилната последователност при смесване – първо вода, после корекция на pH, след това прахообразни торове, после течни торове, накрая препарати за растителна защита.
Тези примери показват колко е важно да се подбира подходяща температура на водата и да се отчита климатът при приготвяне на разтвори. Всички тези фактори (температура, pH, смесимост, тип напоителна система и разтворимост) определят качеството на работния разтвор и ефективността на храненето на растенията, като правилното им управление води до по-добро усвояване, по-малко загуби и по-висока продуктивност.