След приключване на прибирането на реколтата, много земеделски стопани смятат сезона за приключил. Всъщност тогава растенията навлизат в деликатна физиологична фаза: те са изразходвали значителни ресурси за формирането и узряването на плодовете. Листната маса е все още активна и продължава да извършва фотосинтеза и допринася за възстановяването на резервите. През този период растенията натрупват хранителни вещества, които ще бъдат използвани през следващата пролет по време на фазата на вегетативен растеж. По-конкретно, до пълното опадане на листата растенията усвояват хранителни вещества чрез интензивна коренова дейност (овощните дървета – до края на октомври, а лозите – през ноември), като по този начин си осигуряват хранителни резерви за следващия вегетационен цикъл. През този период едно от най-важните агротехнически дейности, които трябва да се извършат, е есенното торене.
Защо да торим през есента
След прибиране на реколтата растенията не изпадат веднага в състояние на покой. Докато листата остават функционални, а почвата е все още топла, корените и листата продължават да работят: те усвояват хранителни вещества и ги натрупват под формата на нишесте и азотни съединения в корените, стъблото и клоните.
Именно тези запаси стимулират пролетното възобновяване на растежа, когато растението образува леторасти и цъфти, преди да е развило листна маса.
Ето защо, при правилно извършено есенно торене е важно за:
- подготвянето на растенията за справянето с неблагоприятните условия през зимата;
- по-равномерно и буйно развитие на леторастите;
- по-добро диференциране и качество на плодните пъпки;
- по-висока устойчивост на стресови фактори в началото на сезона, като късни слани и температурни колебания;
- възстановяване на почвеното плодородие, изчерпано през предходната година.
Важно е обаче да не се бъркат есенното и пролетното торене: те се допълват взаимно, без едното да изключва другото. Това трябва да се вземе предвид, за да не се превишат предвидените за годината дози торове.
Кога да се извърши есенното торене
Подходящият период обхваща времето от прибирането на реколтата до листопада или това е периода между септември и ноември. Ефективността на усвояването на хранителни вещества е тясно свързана с температурните и водния режим, както и с продължителността на активността на листата и корените. Кореновата система запазва добрата си абсорбционна способност, докато температурата на почвата остава над приблизително 10–12°C, което прави подхранването след прибиране на реколтата ефективно.
Есенното торене може да се направи както почвено, така и листно, но за максимално увеличаване на ползите от това мероприятие се препоръчва комбинация от двата метода. Внасянето на торове в почвата е в основата на стратегията за подхранване с основните макроелементи след прибиране на реколтата. От друга страна листното приложение дава възможност за внасяне на важни за растенията микроелементи. Ефективността на листното подхранване е тясно свързана с момента на прилагане. Късното внасяне когато листата вече са в процес на стареене значително намалява усвояването и преноса на хранителни вещества.
Какви елементи да добавим през есента
Фосфор – подпомага развитието на кореновата система и образуването на пъпки. Тъй като е слабо подвижен в почвата, винаги го внасяме локално – близо до активната коренова система или чрез листно пръскане.
Калий – подобрява вдървесиняването на тъканите, студоустойчивостта и качеството на бъдещата продукция.
Азот – през есента трябва да го използваме внимателно. Предпочитаме органичен азот с бавно освобождаване: лесноусвоимият минерален азот крие риск от стимулиране на късна вегетация, която е чувствителна към студа, или от отмиване при зимните дъждове.
Магнезий и сяра – магнезият е от съществено значение за хлорофила, а сярата – за синтеза на протеини. В изтощени почви често се наблюдава недостиг на тези елементи.
Бор и цинк – два жизненоважни микроелемента за развитието на цветовете и плодовете, за метаболизма на протеини и захари, както и за повишаване на устойчивостта на растенията към ниските зимни температури.
Биостимуланти – хуминовите и фулвокиселинните киселини подобряват структурата на почвата, способността ѝ да задържа влага и хранителни вещества, както и подхранват полезната микрофлора.
Различия между лозите и овощните насаждения
Въпреки че се основават на едни и същи физиологични принципи, лозите и овощните култури демонстрират различна динамика през периода след прибиране на реколтата. При лозите процесите на натрупване са съсредоточени в периода непосредствено след беритбата, поради което моментът на извършване на дейностите е от решаващо значение. При овощните култури натрупването е по-разпределено във времето, но силно зависи от продължителността на запазване на активна листна маса. Тези различия налагат адаптирането на сроковете и интензивността на стратегията за подхранване спрямо конкретната култура.
Направете почвен анализ преди да торите
Ако не сте правили анализ на почвата в градината си от няколко години, сега е моментът да го направите. Анализът на почвата дава информация за pH и нивата на хранителни вещества, важни за планирането на торенето. Пропускането на почвения анализ може да доведе до недостатъчно или прекомерно торене, увреждане на растенията, излишни разходи и замърсяване на подпочвените води с хранителни вещества.
Защо pH на почвата е от значение?
pH на почвата показва дали тя е кисела, неутрална или алкална и влияе върху усвоимостта на редица хранителни вещества.
Що се отнася до фосфора, например, определени химични реакции в почвата могат да превърнат част от него във форми, които са по-труднодостъпни за растенията. Следователно, от практическа гледна точка, при изготвянето на стратегия за торене стойността на pH трябва да се разглежда наред с други почвени показатели.
Защо е важна достъпността на хранителните вещества?
Внасянето на хранително вещество не означава автоматично, че цялото му количество ще бъде достъпно за усвояване от растенията.
След внасянето хранителните вещества могат да бъдат усвоени от корените, задържани или трансформирани в почвата, или пък при определени условия да бъдат загубени от зоната, достъпна за кореновата система.
Ето защо ефективната стратегия отчита не само количеството на внесеното хранително вещество, но и това колко от него може да остане достъпно за културата при конкретните условия на полето.
Повече за почвения анализ може да прочетете ТУК.
Най-често допускани грешки при почвено торене
Торене при наличие на окапали листа и студена почва: усвояването е минимално, а загубите са значителни.
Използване на азотни торове през есента: те стимулират растежа, правейки растенията уязвими на късни слани, и лесно се отмиват.
Разпръскване на фосфора върху голяма площ, където той се фиксира в почвата далеч от корените.
Фокусиране единствено върху минералните елементи и пренебрегване на органичното вещество.