Поради плитката си коренова система, ягодите изискват непрекъснато и внимателно снабдяване с вода и хранителни елементи през целия вегетационен период. Потребностите им са най-големи през пролетта, когато се формират листа и плодни органи и в края на лятото, когато се наблюдава повторен растеж на листата и се залагат плодните пъпки за следващия сезон. Чрез правилните практики на торене, можем да осигурим необходимите хранителни вещества, които са от съществено значение за метаболитните процеси, развитието на корените и производството на плодове. Тези хранителни вещества играят различна роля във физиологията на растението и пряко влияят върху растежа през всеки етап от развитието.
Осигуряването на адекватно снабдяване с основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий през различните фази на развитие е от решаващо значение за цялостното здраве и продуктивност на ягодовите растения.
Засаждане
В началните етапи от развитието си растенията изискват торене с относително по-високи нива на фосфор. Фосфорът е много важен за развитието на кореновата система. Дефицитът на фосфор често води до забавяне на развитието на растенията, като най-напред и най-силно се засяга растежът на кореновата система.
Вегетативен растеж
Азотът е необходим за вегетативния растеж и развитието на листата, синтеза на протеини, които са пряко свързани с растежа и добива, синтез на хлорофил, необходим за фотосинтезата. Когато азотът е в недостиг, растенията остават малки, листата пожълтяват и са стават хлоротични.
Цъфтеж и образуване на завръз
Фосфорът е необходим и в по-късните фази на развитие, тъй като той е от голямо значение за цъфтежа и плододаването. Сортовете, които плододават целогодишно се нуждаят от постоянно снабдяване с фосфор, за да подпомогнат непрекъснатия цъфтеж. При дефицит на фосфор в тази фаза се забавя развитието, цъфтежът и узряването, продукцията е незадоволителна не само в количествено, но и в качествено отношение.
Плододаване
По време на етапа на плододаване най-често се прилагат богати на калий торове. Калият повишава съдържанието на захар в плодовете и съответно повишава качеството на плодовете. Подобрява наситения цвят на плодовете, вкусовите качества и повишава общия добив. Калият регулира управлението на водата в растенията, главно чрез отваряне на устицата. Калият е жизненоважен за цялостното здраве на растенията и устойчивостта на ягодите към болести.
След прибиране на реколтата
Последното торене на ягодите се прави след беритбата на плодовете и се счита за най-важното в поредица от агротехнически мероприятия за културата. Последното торене цели както възстановяване на хранителните елементи и залагането на цветни пъпки за следващия сезон, така и подготвянето на растенията за предстоящата зима. Тази процедура трябва да се извърши няколко седмици след събирането на последните узрели ягоди, но не по-късно от началото на август, тъй като именно през август градинските ягоди залагат плодните пъпки, които ще се превърнат в плодове през новия сезон.
Освен основните хранителни елементи , микроелементите също играят важна роля за правилния растеж и развитие на културата, макар и необходими в по-малки количества. Някои от микроелементите, които са особено важни за физиологията на растенията, са:
Калций (Ca) – важен е за клетъчното делене и образуването на клетъчната стена. Калцият допринася за повишаване на твърдостта на плодовете и издръжливостта им при съхранение. Недостигът на калций се проявява с изсъхване на върховете и краищата на връхните листа, които са извити навътре, повредени точки на растеж, намалена твърдост на плодовете и нисък потенциал за съхранение.
Магнезий (Mg) – компонент на хлорофила и участва в множество метабилитни процеси. Недостигът на магнезий се проявява чрез пожълтяване и покафеняване на листата, които избледняват и умират, преждевременно узряване на плодовете.
Желязо (Fe) – важно за синтеза и функцията на хлорофила, а дефицитът му може да доведе до хлороза. Ягодите са податливи на желязна хлороза, която се проявява чрез пожълтяване на младите листа, с по-тъмни жилки.
Манган (Mn) – активира няколко ензимни системи и допринася за образуването на хлоропласти, а дефицитът му влияе на фотосинтезата. Недостигът на манган се проявява чрез пожълтяване на листата, поява на черни петна по листата и светлозелени петна между главните жилки.
Цинк (Zn) – важен за производството на ауксин и синтеза на протеини. Недостигът на цинк се проявява с бледи ивици, недобре развити растения и малки листа.
Бор (B) – има основна роля в репродуктивното развитие и завръзването на плодовете. Недостигът на бор се проявява чрез напукване на тъканите, загиване на точките на растеж, сухо гниене, лошо качество на цветовете, намалено завръзване и деформиране на плодовете.
Продукти съдържащи бор и цинк се използват преди цъфтежа, след прибиране на реколтата или за подхранване на нови растения засадени през есента. Те насърчават цъфтежа и подобряват завръзването и качеството на плодовете. Борът по-специално помага за намаляване на появата на деформирани плодове.
Методът на прилагане е друг аспект, който трябва да се вземе предвид при торенето на ягоди.
- Почвено приложение: Често срещана практика е разпръскването на гранулиран тор върху повърхността на почвата около ягодовите растения. Този метод е удобен и лесен за изпълнение, тъй като не изисква специализирано оборудване. Въпреки това, може да отнеме повече време, докато торът достигне до корените на растенията, и съществува риск от отмиване на хранителни вещества, ако не се приложи правилно.
- Листно подхранване: Водоразтворимите и течните торове могат да се прилагат директно върху листата на ягодовите растения. Този метод помага за бързото коригиране на хранителните дефицити, тъй като хранителните елементи се усвояват от листата много по-бързо, отколкото през корените. Листното торене обаче изисква внимание към времето на приложение, за да се избегне изгаряне на листата и не трябва да бъде единственият метод за прилагане на торове.
- Капково напояване: Капковото напояване е най-използваният метод за подхранване. Този метод осигурява прецизно доставяне на хранителни вещества директно до корените на растенията и минимизира загубата на хранителни вещества поради отмиване. Едно от ключовите предимства на използването на фертигацията при отглеждане на ягоди е, че позволява прецизен контрол върху прилагането на хранителни вещества.
Ягодовите растения са силно чувствителни към почвеното засоляване, особено по време на растежа и развитието им, като чувствителността им варира при различните сортове. За успешното отглеждане на ягоди е важно да се използват торове с нисък солен индекс, които не съдържат хлориди и натрий. Добавянето на хуминови и фулвинови киселини подобрява усвоимостта на хранителните елементи.
