Торенето на овощните култури след прибиране на реколтата е ключова агрономическа практика, която обикновено се извършва през есента, след прибиране на плодовете. Докато фокусът често е върху храненето по време на вегетацията, грижите след прибиране на реколтата и осигуряването с правилните хранителни елементи са също толкова важни за поддържане на цялостното здраве и жизненост на овощните дървета.
След като плодовете са прибрани, дърветата продължават да растат и да се подготвят за плододаване през следващия сезон. През този период те продължават да произвеждат въглехидрати чрез фотосинтеза, които са от решаващо значение за непосредствените метаболитни нужди, както и за растежа на корените, леторастите, клоните, ствола и развитието на пъпките. Някои от произведените въглехидрати се съхраняват като резервни съединения, които по-късно ще подпомогнат развитието на пъпките през следващия вегетационен период. Следователно, през този период е изключително важно да се сведе до минимум стреса върху овощните култури, за да се поддържа висока фотосинтетична активност и да се осигури дългосрочна продуктивност на овощната градина.
Цел на торенето след прибиране на плодовете
Периодът непосредствено след прибирането на реколтата често се подценява, но именно тогава се полагат основите за правилно управление на храненето на овощната градина през следващия сезон.
По време на производствения цикъл растението консумира големи количества хранителни вещества, за да подпомогне плододаването и вегетативния растеж. След прибирането на плодовете, основната цел става възстановяване на хранителните резерви в органите за съхранение (корени, ствол и клони), за да се осигури балансиран вегетативен растеж и добро плододаване през следващата година. Непосредствено преди опадването на листата, азотът, съдържащ се в тях, преминава към органите за съхранение и се натрупва като аминокиселини. Тези съединения ще бъдат от решаващо значение през следващата пролет, когато растението (преди активиране на корените) ще използва повторно съхранения азот, за да подпомогне разпукването на пъпките, образуването и диференциацията на цветове и образуването на завръз.
Подходящото време за есенното торене е времето между прибиране на плодовете и опадване на листата, когато листата и корените са все още активни и могат да абсорбират хранителните елементи. Правилното използване на балансирани торове, вниманието към времето на приложение и комбинацията от листно и почвено торене са ключови елементи за максимално увеличаване на ползите от това мероприятие.
Като цяло, торенето след прибиране на реколтата включва балансирано торене с основни макроелементи, особено азот (N), както и някои микроелементи.
Цинкът и борът са основни микроелементи необходими за правилното развитие на растенията, а техният дефицит може да доведе до значителни проблеми при овощните дървета, и в крайна сметка да намали значително добива и качеството. Листното торене на овощните градини през есента позволява тези хранителни вещества да се съхраняват в леторастите на растението, откъдето се извличат през ранна пролет за интензивния растеж и развитие на цветните пъпки, листата и леторастите.
Бор: ключов микроелемент за торене на овощни градини след прибиране на реколтата
Борът е един от най-важните микроелементи при отглеждането на овощни култури. Торенето с бор след прибиране на реколтата влияе пряко върху качеството и размера на плодовете. Борът влияе върху образуването на клетъчната стена, цъфтежа, опрашването и образуването на завръз.
Симптоми и последици от недостиг на бор при овощните могат да доведат до неправилно развитие на цветните пъпки, и съответно до абортиране на цветовете. Нарушения при образуването на завръз, водещи до развитие на малки, напукани или корковидни плодове.
При тежък недостиг на бор могат да възникнат проблеми с развитието на вегетативните органи, като забавено разпукване на листните пъпки, пожълтяване и деформация на листата, забавен растеж на леторастите и дори отмиране на апикалния меристем. Кората на дърветата може да се напука и да стане груба, а растежът на корените да спре.
Нашето решение е приложение на течния тор Микроплант БорАмин
Микроплант БорАмин е течен тор, съдържащ бор и молибден, в комбинация със свободни аминокиселини.
Цинк: от решаващо значение за зимния покой на овощните култури
Цинкът е често погрешно подценяван и игнориран микроелемент, но въпреки това дефицита му може да причини значителни загуби на добив, ако не се обърне внимание на този проблем. Цинкът е от съществено значение за правилното протичане на много метаболитни процеси, които влияят върху добива, качеството на плодовете и цялостното здраве на растенията. Цинкът участва в синтеза на хлорофил и витамини, както и в процесите на растеж и развитие. Той също така стимулира развитието на цветните пъпки.
Цинкът е активатор на много клетъчни ензими и хормони. Той участва в синтеза на ауксини, които са растежни хормони, и в метаболизма на протеини и захари. Цинкът подобрява ефективността на азотното торене и повишава устойчивостта на растенията на ниски температури и особено опасните за овощните дървета пролетни слани. Той също така влияе върху развитието на пъпките и повишава устойчивостта към някои болести.
При овощните видове заболяването при недостиг на цинк се нарича розетъчна болест. При средна и силна степен на недостиг на цинк на върха на леторастите се образува розетка от дребни листа. Листата са покрити с хлоротични петна, разпръснати като жълто-зелени участъци между жилките. Листата често са деформирани, накъдрени и извити нагоре. Плодовете също са дребни и деформирани.
За есенно торене на овощните, ние препоръчваме течния тор Микроплант Манган + Цинк
Микроплант Манган + Цинк представлява течен разтвор на манган и цинк с аминокиселини. Аминокиселините имат системно действие и участват във формирането на комплекси с микроелементите, като по този начин ускоряват проникването им в растителните тъкани и подобряват тяхното усвояване.